Уринарна инконтиненция

Дефиниция
Уринарната инконтиненция, т.е. неволното изпускане на урина, е освобождаване на урина от пикочния мехур, което не може волево да се контролира. Приблизително 850 000 австралийски жени и 150 австралийски мъже са засегнати от уринарна инконтиненция. Тя настъпва по различни причини и на всяка възраст, въпреки че броят на нови случаи нараства с увеличаване на възрастта. Статистически жените в напреднала възраст са двойно по-засегнати от мъжете в тази възраст.

Контролът върху континенцията е способност, която се придобива в ранното детство като едно от първите постижения при отглеждане на детето. Тя е показател за повишения самоконтрол на даден човек. Засегнатите от инконтиненция страдат от липса на контрол върху пикочния мехур и често се чувстват социално изолирани, а качеството им на живот е силно занижено.

Уринарната инконтиненция може да се раздели на четири под-форми:

  • Позивна инконтиненция: изпускането на урина се придружава със силен позив за уриниране.
  • Стрес инконтиненция: изпускането на урина настъпва без предупреждение или позив за уриниране в случаи на стрес върху тялото, например, при кашляне, смеене, кихане, вдигане на тежко, носене.
  • Преливна инконтиненция: причинява се от нарастване на налягането в пикочния мехур. Ако налягането в него надхърля това в уретера, урината се изпуска капка по капка. Физиологично тази форма настъпва в случаи на уголемена простата или неврогенна дисфункция на пикочния мехур.
  • Рефлексна инконтиненция: изпускане на урина, дължащо се на неволеви контракции на мускулите в стените на пикочния мехур. Няма позив за уриниране. Тази инконтиненция е причинена от неврологични заболявания.
  • Специална форма на извън-уретерна уринарна инконтиненция, причинена от образуване на така наречените фистули, отворени връзки с мъртва тъкан, т.е. между вагината и пикочния мехур.

Честота
Данните за честотата на уринарната инконтиненция сред населението са много разнородни, вероятно поради това, че върху този тип заболяване тегне нещо като табу. Според статистиката то е между 5 и 25 процента. Позивната инконтиненция настъпва при мъже на всяка възраст, докато при жените се увеличава с възрастта. Стрес инконтиненцията е най-често срещата форма при жени на възраст под 50 години. Преливната инконтиненция настъпва по-често при мъжете, отколкото при жените.

Причини
Причините за уринарната инконтиненция, т.е. неволевото изпускане на урина, се различават според формата на проявлението им. В повечето случаи изпускането на урина е признак за анатомично или функционално увреждане.

Най-честите причини за позивната инконтиненция могат да са:

  • Нестабилност на мускула на пикочния мехур (детрузор)
  • Инфекция на пикочните пътища, като например, инфекция на пикочния мехур
  • Тумори на пикочния мехур или уретера
  • Множествена склероза
  • Мозъчни тумори
  • Деменция
  • Следствие от мозъчен удар
  • Болест на Паркинсон
  • Камъни в пикочния мехур или в пикочните пътища

Позивната инконтиненция може да настъпи също и без видими причини. В такива случаи тя се определя като идиопатичен раздразнен пикочен мехур.

Причините за стрес инконтиненцията включват увреда на затварящия механизъм между шийката на мехура и уретера. Подобна увреда може да настъпи в хода на операция, нараняване или разтягане на тъканите по време на бременност и раждане. Допълнителни причини могат да са естрогенен дефицит, например, по време на менопауза, слабост в таза, пролапс на матката или заболяване на пикочния мехур.

Преливната инконтиненция може да настъпи, ако налягането в пикочния мехур се покачи над това в уретера. Пикочният мехур се изпразва в момента, в който се напълни, т.е. прелива. Възможните причини обикновено са дренажни обструкции, например:

  • Доброкачествено уголемяване на простатата
  • Стесняване или блокиране на уретера от тумори или камъни в пикочните пътища
  • Увреда на нерва, например, в хода на автономна невропатия при захарен диабет

Рефлексната инконтиненция възниква при загуба на координация на затварящия пикочния мехур мускул поради нараняване на гръбначния стълб.
Редица лекарства, като диуретици, антидепресанти и невролептици, както и алкохола, могат да засилят уринарната инконтиненция.
Специалната форма на извън-уретерна инконтиненция настъпява в много рядко.

Диагноза
При уринарната инконтиненция (неволево изпускане на урина) лекарят се опитва да постави диагноза като събира информация за формата и тежестта на инконтиненцията посредством обсъждане с пациента. Важни са множество детайли, като например, кога и колко често настъпва инконтиненцията, дали е придружена с други оплаквания, като болки в латералния торакс или нередности в движението на червата, дали има пози за уриниране и колко силна е струята.

За да се оцени инконтиненцията, от голяма полза е така нареченият микционен дневник (от латински “mictio” за уриниране), в който се записва времето, количеството и други обстоятелства при изпускане на урина и уриниране. Освен това лекарят ще иска да научи за други заболявания, а при жените – предишни бременности.

След въпросите следва провеждането на обстоен преглед, който при мъжете включва оглед на простатата и ректума. При жените прегледът е гинекологичен. Изследване на урина и кръв също е част от основните диагностични процедури, както и сонографски анализ на пикочния мехур и уретера, където може да се установи остатъчно количество урина, т.е. количеството урина да се измери точно.

При необходимост, полезни могат да се окажат и допълнителни изследвания.

След това в зависимост от предполагаемата причина за инконтиненцията се назначават допълнителни изследвания, например, компютърна томография (CAT scan), ендоскопия на пикочния мехур (цистоскопия) или потвърждение на количеството PSA (простатно-специфичен антиген).

Терапия
Терапията на уринарната инконтиненция (неволево изпускане на урина) зависи винаги от формата и причината за състоянието.

При стрес инконтиненция от полза е конкретна гимнастика на таза, за да се заздравят тазовите мускули и затварящата функция на уретера.

При естрогеннен дефицит, липсващите хормони се доставят с лекарства. В някои случаи на стрес инконтиненцията, хирургическата намеса се оказва необходима. Конкретни тренировки за посещение на тоалетната могат да помогнат при други форми на инконтиненция. В същото време пациентът трябва винаги да има тоалетна наблизо.

При позивна инконтиненция често се предписват антихолинергични лекарства.

Извън-уретерната инконтиненция обикновено изисква операция.

Ако уринарната инконтиненция сама по себе си е придружаващ симптом на различно основно заболяване, необходимо е прицелно лечение на това заболяване.

Превантивни мерки
Поддържането в добра физическа и психическа форма е най-добрата превантивна мярка срещу неволевото изпускане на урина. При първите симптоми дори ако става дума за не повече от няколко капки, трябва да се потърси професионален съвет и консултация с лекар. Разумно е също тренирането на тазовите мускули.

Трениране на тазовите мускули

УПРАЖНЕНИЕ Nо. 1

Активиране на външния тазов пояс

  • Застанете прави, с леко раздалечени крака
  • Поставете едната ръка на горния край на зоната със срамните косми, а другата ръка – в горния край на бутовете под опашната кост. Леко потупайте с пръсти.
  • Стегнете тазовия мускул, като в същото време се стараете да държите корема и бутовете отпуснати.
  • Усещате ли леко дърпане? Ако усещате, със сигурност сте активирали външния тазов пояс.

УПРАЖНЕНИЕ Nо. 2

Позиция коляно-лакът

  • Застанете на колене, наведете се напред и се облегнете на лакти. Раздалечете колената, но дръжте стъпалата едно до друго
  • Положете главата в ръцете си
  • Не стягайте корема и бутовете

Вдишайте дълбоко:

Отпуснете таза

  •  Издишайте:

Стегнете таза

УПРАЖНЕНИЕ Nо. 3

Малка люлка

  • Легнете по гръб, вдигнете коленете с раздалечени стъпала
  • Опънете ръцете до тялото с дланите надолу
  • Докато издишате, стегнете мускулите на таза и повдигнете бутовете нагоре, така че бедрата и корема да образуват една линия
  • Останете така за няколко вдишвания
  • Докато издишате, наклонете бавно гръбнака назад към пода

УПРАЖНЕНИЕ Nо. 4

Ежедневно вдигане на тежести

  • Застанете прави с леко раздалечени стъпала (в зависимост от тежестта, която ще вдигате), с изправен гръб и врат, и отпуснати рамене
  • Тежестта за вдигане трябва да е между стъпалата
  • Наведете се надолу: сгънете колената, бутовете остават назад
  • Дръжте тежестта близо до тялото, стегнете таза и пренесете тежестта върху мускулите на краката. Издишайте, докато вдигате. Допълнителен стимул би ви дала командата ‘алей-хоп’, която може да си подвикнете сами. По време на вдигането гръбнакът и вратът трябва да останат във вертикално положение

Източници:
www.onmeda.de
www.inkontinenz.at

Забележка: Този текст служи за обща информация. Моля, не правете опит сами да си поставите диагноза, а при поява на симптоми или оплаквания се консултирайте с квалифициран лекар. Това е единственият начин симптомите да бъдат оценени правилно, въз основа на клиничния опит и да се предприемат понататъшни диагностични стъпки.