Безпокойство, страх и напрежение

Понятието "стрес" се използва в най-общ смисъл за обозначаване натрупване на количество от негативни емоции, които човек преживява в ситуации, при които е необходимо да се адаптира към определени факти, фактори и условия на средата, в която живее. Високите нива на стрес,  могат да имат негативен ефект върху физиката, емоциите и умствената концентрация, докато по-ниските нива могат да бъдат фактори на адаптация и справяне с определена ситуация. Около 75% от физическите заболявания са свързани със стреса.

Видове и симптоми на стрес

Съществува негативен и позитивен стрес:

  • Негативният стрес (дистрес, вреден стрес) включва всички видове дразнители, които могат да бъдат оценени като неприятни, нарушаващи спокойствието и дори живота на човека. Предизвикващите негативен стрес фактори могат да се разделят най-общо в три големи групи:
  • екологична система, обществени бедствия
  • социално-икономически фактори на стрес
  • лични инциденти.
  • Положителният стрес може да се провокира от общуване (минало, моментно или предстоящо), от извършване на дейност под натиска на поставен краен срок, от очакване или предприемане на екстремно изживяване и други.

Съществуват и много други фактори, които се появяват твърде внезапно, твърде забележимо и интензивно и с които човек не знае как да се справи.

Стресът не е нещо, което трябва да се избягва. Сам по себе си стресът има защитни функции. Посредством интензивен стрес организмът и психиката на човек реагират на измененията на околната среда, още повече ако те застрашават индивида. В тези ситуации стресовото преживяване мобилизира в максимална степен индивидуалните способности за реакция и преодоляване на промяната.

Симптоми на стрес

физиологични

Главоболие, нарушено храносмилане, умора, сърцебиене, податливост към алергии, чести болки в гръбнака и шията, повишено изпотяване, чести простудни заболявания, резки промени в теглото, мускулно напрежение, учестяване на дишането, парадонтоза, повишена киселинност в стомаха, усещане за сухота в устата или повишено слюнкоотделяне , лош сън, кошмари, кожни проблеми; нарушения на сърдечния ритъм и честота, стенокардия, задух, световъртеж, повишаване на кръвното, изтръпвания на крайниците

когнитивни

Нерешителност, отслабване на паметта, нарушена концентрация на вниманието, загуба на инициатива, постоянни негативни мисли, мисловни нарушения, неспособност за вземане на решения, понижена концентрация, блокиране на мисълта, блуждаещи мисли

емоционални

Раздразнителност, безпокойство, подозрителност, подтиснато настроение, негативни мисли, депресия, напрежение, пристъпи на гняв, цинизъм, загуба на увереност, чувство на отчужденост и изолация, понижена самооценка, усещане за обща неудовлетвореност, апатия, сприхавост, заядливост, чувство за несигурност, усещане за липса на перспектива, безпричинна промяна на настроението, понижено самочувствие

поведенчески

Злоупотреба с алкохол, успокоителни и сънотворни лекарства, липса на апетит или повишен апетит, импулсивно поведение, свръхчувствителност към критика, увеличена травматичност, ниска ефективност на труда, увеличено тютюнопушене, увеличени конфликтни ситуации, лошо разпределение на времето, занемарен външен вид, асоциално поведение; 

Разграничаваме физиологичен и психичен стрес. И при двата вида стрес могат да бъдат предизвикани сходни психологични отговори: страх, гняв, депресия, тревожност, нарушение на дейността, апатия, тъга, нервност и т.н. При физиологичният стрес те са стереотипни, а при психичният стрес реакциите могат да бъдат различни и са  обусловени от субективните качества на личността и нейните ресурси за справяне. Личностните характеристики и индивидуалните способности са определящи за това, как човек възприема дадена стресова ситуация и как се справя с нея. 
Реалните ситуации поставят пречки, бариери пред индивида за постигането на определена цел. Когато пречките станат прекалено трудни за преодоляване се пораждат конфликти, които предизвикват страх, гняв, разочарование и други негативни емоции. Житейски събития, като смърт, женитба, развод, смяна на работа, смяна на жилище, раждане, пенсиониране, болест и др. повишават тревожността. Проявлението на тези признаци има пряка връзка с начините на преживяване и устойчивост на стрес при отделния индивид. Други личностни характеристики, които оказват влияние са: оптимизма, перфекционизма /като очакване към себе си и към другите/, чувството за хумор, ирационалните вярвания и регулативните процеси на психическа устойчивост.
Всеки човек изпитва лек стрес в ежедневието си, който може да предизвика напрежение и разочарование. Когато това напрежение започне да се проявява твърде често, продължава дълго време и има интензивен характер е налице натрупване на стрес, който води до изтощение и предизвиква определени поведенчески прояви.

Професионалният стрес възниква при взаимодействията на хората в техните професии. Негативните източници за професионален стрес могат да бъдат свързани с организацията и условията на труд, междуличностните отношения и изискванията на работната среда и професионалните характеристики. Американският психолог Хърбърт Фройденбърг въвежда понятието бърнаут /професионално прегаряне/. Това е състояние на стрес, което се разглежда като емоционално-когнитивен комплекс от симптоми и поведение, натрупани вследствие на продължителен професионален стрес. Бърнаут се характеризира с емоционално изтощение /тревожност, безпомощност, апатия , параноя, фобийни мисли /, негативна и цинична нагласа по отношения на професионалната среда и междуличностните взаимоотношения в нея, тенденция за отрицателна себеоценка, хронична неудовлетвореност по отношение на извършваната работа и загуба на професионална мотивация и интерес.
Травматичният стрес е резултат от единично, внезапно и силно въздействащо събитие, което променя, застрашава или уврежда живота на индивида или на негов близък. Травмиращи събития могат да бъдат: смърт на близък, катастрофа, обир, грабеж, насилие, физическо нараняване, бедствие, пожар, земетресение, тероризъм, убийства и всяко преживяване, заплашващо живота и сигурността на човека.
Видове поведение при стрес:

  • Адаптивно поведение - изразява се в адекватни на ситуацията действия
  • Неадаптивно поведение - в периода на травмата може да се наблюдава фаза на отричане на събитието, частична или пълна загуба на спомени за събитието, вцепененост или свръхактивност, натрапливо-повтарящи се мисли, образи, чувства и поведение, неспособност за съсредоточаване върху теми извън събитието, поради свръхангажираност с последното и др.

Начини за справяне със стреса

  • алтернативни дейности : изкуство, хоби, спорт, СПА процедури, медитация, йога
  • включване в тренинг групи за справяне със стреса и неутрализиране на негативните емоционални преживявания
  • рационално хранене, намален алкохол, цигари и кафе
  • професионална помощ от психолог

Важно е да се развиват  определени умения за справяне със стреса. Начинът, по който се справя всеки човек със стреса е индивидуален процес. Няма метод, който да е универсален за всички.

Терапия за справяне със стреса
Отличен избор за облекчаване на леки форми на психически стрес е лекарството с природни съставки Валевит – по-известно в аптеките, като „зеленото антистрес хапче”. В него се съдържат екстракти от корените на растението Валериана и листа от растението Маточина. Това са две отдавна известни, често употребявани, безвредни и без странични действия съставки. Комбинацията от тези две съставки има положителен ефект при нарушения на съня, нервност, изтощение, тревожност, раздразнителност, безпокойство и всички видове стрес.